(Ricard Canals - Sick Child; Octavi, the artist's son) Всеки родител

(Ricard Canals - Sick Child; Octavi, the artist's son)

Всеки родител би подкрепил изказванието, че капризите, виковете и експлоадиранията са постоянно употребявани от децата като средство за постигане на задачата „ непременно “. Ако стартира да вика мощно – няма да му лишават играчката. Ако стартира да плаче, на баба ще й домъчнее и ще купи мечтаното. Те са дребни и даже не са в положение да свържат две думи в фразеология, само че към този момент са се научили да манипулират възрастните, намерили явни или скрити за нас „ лостове на ръководство “. Те са разбрали, че даже тяхното разболяване може да помогне да доближат мечтаното. Например вниманието, от страна на родителите.
Почти всяко детско заболяване са нуждае от здравно лекуване. Но, колкото и необичайно да звучи, в половината от случаите на заболявания при деца до тригодишна възраст са психологични. Нещо повече, колкото е по-малко детето, толкоз е по-значим психологичният съставен елемент на заболяването. Често за родителите не е елементарно да разгадаят тайната й страна, само че точно нейното решение може да приключи непрекъснатата серия от настинки, пострадвания и други.

Мишо, на четири години, споделя: „ Когато аз се разболея, всичко у дома се трансформира. Майка ми внезапно спря да приказва всяка вечер с най-хубавата си другарка Таня, а се съгласи да построим дружно гараж от кубчета и пет пъти пяхме обичаната ми ария. Ще ви издам една загадка: даже ми разрешиха да дремя при тях, а не с личното си легло!не ми се карат за разхвърляните играчки. Болестта е огромно благополучие за мен! “
За детето тя има две страни. Знаем добре, че едната от тях е тъжна и мъчителна, обвързвана с инжекции, хапчета и страдалчество. Но, на другата постоянно не обръщаме внимание. За разлика от възрастните, за детето е явно, че заболяването носи доста позитивни промени. То получава това, от което може да бъде лишено в крепко положение: милувки, грижа, нежни докосвания, повече внимание, което го кара да се усеща по-значимо и обичано. Според вас, какви заключения ще си направи то? „ Родителите ми към момента ме обичат, колкото и рядко да го демонстрират! “ за жалост, не. Такива заключения е в положение да направи възрастният. Лишеното от внимание и деликатност в нормалното всекидневие дете по-скоро ще реши, че единствено по време на боледуването може да се изпита силата на родителската любов и благотворителност.
Представеното до тук не значи, че детето съзнателно се преструва на болно. То фактически може да има висока температура, хрема, остри болки в стомаха или повръщане. Малкият му организъм не може да устои пред голямото предпочитание да бъде обичано и значимо.

Какво да вършат родителите?
Разбира се, да проведат лекуване, което е в сходство с лекарските рекомендации. Това е значимо, защото с цел да се стигне до болестно положение, значи психическият спор е толкоз мощен, че е довел до нарушаване в естественото действие не физиологията. За да се излезе от това положение, първо е належащо да се стартира от нейното възобновяване. Намаляването на интензитета, с които работи, понижава опцията на сетивата да възприемат информация от средата, затрудняват работата на мозъка, а оттова и обработването на полученото от мозъка.
Старайте се да обръщате колкото се може повече внимание на детето, до момента в който е крепко. Помогнете му да разбере, че и без заболяването то е обичано. Това ще стане освен в взаимната игра и занимания, само че и посредством думите: „ Виждаш ли какъв брой е добре, когато си здрав – по какъв начин хубаво си играем на всички игри, които пожелаем! “ и други дано нежните майчини ръце допират главичката му освен, когато има температура, само че и когато си играе, спи, рисува. Усмивката приказва за това, че тя се радва на своето дете.
Впрочем, детските психолози считат, че виковете в бебешка възраст са аналогично на заболяванията средство за привличане на вниманието. Новороденото лежи умерено в кошарата си, до момента в който мама беседва със съседката. Но, в случай че то стартира да плаче, тя незабавно ще пристигна при него. Разбира се, дамата има право да си откри и друго занятие, с изключение на детето. Но, с цел да има тази опция, би трябвало да му обръща внимание в обикновено, умерено и крепко положение. Защо да не поговори с бебето си, даже да е умерено?
Дори в случай че нямате опция да стоите паралелно до спокойното усмихнато бебе, можете просто да коментирате на глас това, което вършиме сега. Например: „ в този момент водата кипна; ще си налея чаша кафе и ще поседя малко на балкона “. Детската тирада не се появява от единствено себе си, а точно в диалозите с него.

(Edvard Munch, The Sick Child, 1907)

Обяснявайте измененията
„ Мама в никакъв случай не е имала проблеми с Лора. Нито с заболявания, нито с прищявки. Но, на мама й се наложи бързо да се върне към работата си. Сега те се виждат късно вечер и през почивните дни. Лора стартира постоянно да пада от пързалки, да се залива в вряща вода, да накланя към себе си тежки предмети. “
Детето до тригодишна възраст е решително, че точно то е в центъра на Вселената. Ето за какво, когато в живота му се случи някаква смяна счита, че повода се крие в него. “ Мама е най-важният човек в живота ми. Но, мама към този момент не играе доста с мен – значи съм неприятна и не съм й нужна “ - споделя Лора. Несъзнавано момичето се стреми по всевъзможен метод да накаже „ неприятната и необичаната “, като по този метод отчасти ще разтовари изпитваното напрежение.
Травмите, порязванията, изгарянията, острите болести, изискващи оперативна интервенция... сходни проблеми могат да бъдат породени и от продължителни командировки на някой от родителите, бракоразвод, гибел на непосредствен човек. Понякога шокът, в резултат загубата на някой непосредствен, може да предизвика в дребното дете даже пневмония. Заболяването е най-лесният метод да се почине, а детето се стреми точно към това. То смята, че не може да живее без баща, който си е „ напуснал дома поради неприятното момиче “, или без баба, която преди дни е обидило и която е „ отлетяла към небето “!

Какво да създадат родителите?
Детето също е човек, както възрастния. То не сляпо, глухо не е безчувствено. Разбира всичко, просто постоянно си прави неправилни изводи, които за нас възрастните са непредвидени.
Нужно е да му се изяснява всичко, даже да се намира още в утробата. То би трябвало да знае за какво и за какъв брой време майка му отива на работа, както и, че това не значи, че към този момент й е омръзнало и не го обича. Да ми каже, че й е липсвало. То би трябвало да знае, че не то е повода за развода сред родителите си; че баща държи на своите деца и ще продължи да се грижи за тях, както преди. То се нуждае от тези пояснения освен, до момента в който се намира в интервала на ранното детство. По този метод детето ще разбере, ще почувства тяхната поддръжка и обич, по-лесно ще преживее нещастието или фамилните проблеми. Ще го стори без да е нужно да прибягва към заболяването.
Ако родителите не съумеят да с преборят със обстановката е по-добре да се извърнат към детски експерт. Във Франция да вземем за пример, психотерапевтите работят над такива проблеми даже с тримесечни деца.

(The Sick Child by Carl Wilhelmson​, 1896)

Болестта избавя фамилията
Детето е склонно да принесе себе си в жертва, в името на фамилията. „ Ако аз се разболея – баща ще пристигна от работа по-рано – мама ще се почувства по-добре. Затова, за мама е добре да съм болен “ - мъчно е да се повярва, само че детето може да стигне точно до това умозаключение. Съществуват и други разновидности: „ Когато съм болен, родителите ми стопират да се карат “, „ Татко няма да си тръгне от нас с мама, в случай че се разболея – той би трябвало да ми носи медикаментите “, „ Баба няма да се върне да живее на село – тя е нужна, с цел да се грижи за мен, до момента в който съм болен “. Получава се по този начин, че заболяването скрепява фамилията. На възрастните не им е до разногласия и изясняване на връзките: те са ангажирани във значимо общо дело – битката за здравето на детето.
За да предотвратят сходни обстановки, е нужно да обяснят на детето протичащото се в фамилията.

Имаме потребност от теб!
По мнение на детските психолози на честотата на детските болести, тяхната тежест и прерастване в хронични такива въздействат и други фактори. Бременността може да е била нежелана, или след раждането животът на майката се е трансформирал фрапантно в отрицателен проект, а може и детето да не оправдава упованията на родителите. В тези случаи то усеща, че им пречи, което води до автоагресия и саморазрушение. Безспирните контузии, натъртвания, счупени кости, пневмония и други тежки болести са метод, по който детето се самонаказва. Крайното проявяване на тази „ безполезност “ е в така наречен Синдром на неочакваната бебешка гибел. Във всички тези случаи без помощта на психотерапевт нищо не можа да се направи.
Но, неповторимата дарба на човешкия организъм и изключително на детския подобен да се разболява „ по поръчка “ има и друга страна. Неговите запаси и благоприятни условия за възобновяване са толкоз огромни, че детето и възрастният могат де се „ излекуват “ единствено от един диалог и прегръдка.
Майчината мощ, от която детето може да почерпи, с цел да се възвърне, нейните ласкави думи и докосвания, общите проекти за бъдещето могат да сътворят чудеса. Нека то почувства, че майка му се бори с заболяването дружно с него, че тя го обича и постоянно ще е по този начин, че тя желае то да се възвърне. Именно това чувство ще му помогне по-бързо да се оправи с всяка форма на болест.

Даниела Парушева
Източник сътрудник: Българска школа по психотерапия, Психология за родители

Използвани материали: adoc.ru
Изображениe заглавно: The Sick Child, J. Bond Francisco